Архитектът на предизборната кампания на Тръмп зави към Европа. С тинк танка „Движение“ той ще помага на деснопопулистки формации да атакуват Европейския парламент догодина. Целта: 1/3 от местата и създаването на „супергрупа“.
Вече всички в Европа говорят за Стив Банън. Неолибералният елит е в шок, десните популисти – в очакване и възторг, левите – в стрес.
Това е част от палитрата от политически реакции, които се появиха откакто бившият съветник на Доналд Тръмп обяви амбициозната си цел да подпомогне деснопопулистките и националистическите формация за европейските избори догодина. Банън направо заяви, че в бъдещия Европейски парламент трябва да има „дяснопопулистка супергрупа“, която да държи 1/3 от местата.
Другояче казано, след май 2019 година Европейският съюз вече няма да е същият.
Интересната част от плановете на Банън е как смята да постигне заявената цел. Най-общо казано – копирайки Джордж Сорос, но помагайки и финансирайки враговете му. Цялата западна преса многократно цитира думите на Банън: „Сорос е дявол, но е брилянтен.“
На „Отворено общество“ Банън ще противопостави „Движение“. Това е името на тинк-танка, с която той ще оперира активно на европейски терен до изборите през май.
От началото на ноември Банън вече ще прекарва половината от времето си в Европа, седалището на организацията му ще бъде в Брюксел, а в нея ще бъдат назначени десет постоянни служители на пълно работно време.
Ще се подпомагат организации, които нямат значими бюджети и които се нуждаят и от подкрепа под формата на ноу хау – как да заобикалят традиционните медии, как да използват социалните мрежи за комуникация, какви послания да отправят към избирателите.
Според публикации в пресата Банън е прекарал една седмица в Лондон, която съвпада с посещението на Тръмп в английската столица, като се е срещал с представители на европейските десни популисти.
Парадоксално или не, но един от най-отчетливите му привърженици в Европа е унгарският премиер Виктор Орбан – политикът, който в същото време продължава войната със Сорос и с неговите методи за поддържане на влияние.
Кой е Стив Банън?
Роден в Норфолк, Вирджиния, през 1953-а, Банън е широко известен с последното си активно занимание – на политически съветник и съосновател на уебсайта Breitbart News, който ръководи от 2012-а до август 2016-а и от август 2017-а до началото на 2018 година. По време на едногодишното прекъсване на публицистичната си дейност ръководи предизборната кампания на Тръмп, а впоследствие е назначен за съветник в Белия дом.
Предците му са ирландски католици. Банън е третото от общо пет деца в семейството. Родителите му са консервативни демократи и привърженици на Джон Ф. Кенеди, който, също като тях, има ирландски католически корени. Банън учи в частно католическо военно училище в Ричмънд, което има славата на крепост срещу настъпващия либерализъм. Следва в Политехническия институт и държавен университет във Вирджиния, а по-късно (1983) и в Harvard Business School. Започва работа в Голдман Сакс, след това основава собствена инвестиционна банка в Бевърли Хилс, която се впуска и във филмовата индустрия. Създава и продуцентска компания, чиито първи продукт е дебютът на Шон Пен като режисьор с „Индиански бегач“ (1991).
През 2011-а Банън привлича като инвеститор в уебсайта Breitbart News Network милиардерът Робърт Мърсър, който по-късно ще стане един от най-щедрите донори в кампанията на Тръмп.Банън влиза в Борда на директорите на уебсайта, а след внезапната смърт на основателя му Андрю Брайтбарт през март 2012-а, поема ръководството.
Политиката и съдържанието на Breitbart News са ключът към възгледите на Банън и влиянието му първо върху Тръмп, а сега – и върху плановете на новия му тинк танк. През 2016-а самият Банън описва изданието като „платформа на алтернативното дясно (Alt Right)”, споделяна, по думите му, от националистически настроени млади хора, която е срещу глобализацията и естаблишмънта.
Алтернативното дясно почива отчасти и на традициите на американския палеоконсерватизъм, който се свързва основно със защита на християнските ценности, традиционното семейство, западната идентичност, с антикомунизъм и национализма. Оттук - убежденията, че трябва да има рестрикции спрямо миграцията, че културите не трябва да се смесват, че „ние сме ние, а те са те“. Привържениците на това течение в консервативната философия са категорични противници на аборта и еднополовите бракове.
Накратко казано, става дума за абсолютен антипод на мултикултурализма и на либералния интервенционизъм, който в последните десетилетия бе водеща политика, провеждана както от страна на Демократическата партия в САЩ, така и от брюкселския елит. Отговорът на въпроса кой се страхува от плановете на Стив Банън вече добива своите плътни очертания.
През 2014-а Банън участва в създаването на Cambridge Analytica – компанията, около която се разрази най-големият досега скандал, свързан със злоупотреба на данни. Cambridge Analytica събра данни на 50 милиона потребители на Фейсбук и с помощта на алгоритъм направи политически анализ на предпочитанията им като гласоподаватели. Разбира се, веднага се появиха подозрения, че това е изиграло своята роля за избора на Тръмп. През май т. г. компанията обяви фалит.
Отношенията на Банън с Доналд Тръмп
Твърди се, че първата среща на Банън с Тръмп била в Тръмп тауър през 2011 г. По-късно в Breitbart News той публикува възторжени материали за бъдещия американски президент, върху чиито възгледи от своя страна започва сериозно да влияе. Особено върху отношението му към мигрантите от Мексико и издигането на гранична стена. След първите изявления на Тръмп по този въпрос рейтингът му започва да скача.
Предизборната кампания на Тръмп безспорно носи отпечатъка на Банън. Особено в онази част, която опакова в едно Хилъри Клинтън, корупция, глобален елит, банки, медии, Сорос.
След победата Банън е първият съветник на стопанина на Белия дом, за когото се твърди, че влияя върху оттеглянето на САЩ от споразумението за климата. При раздялата през август 2017-а Тръмп публикува в Туитър добри думи за Банън: че оттам нататък Breitbart News ще разполага със „силно и умно перо“.
Никак не е изключено, раздялата на Тръмп с Банън да е предизвикана и от някакво желание за еманципация или от силното его на американския президент, тъй като Банън е титулуван от медиите като „президент в сянка“.
Разривът идва през януари 2018-а след публикуването на бестселъра „Огън и ярост“ на Майкъл Улф, която трябва да хвърли светлина за случващото се в Белия дом. В книгата е цитиран и Банън, който казал, че срещата на Тръмп-младши с руската адвокатка Наталия Веселницкая е „национално предателство“.
„Освен работата Банън си е загубил и ума“, гневно реагира Тръмп в социалните мрежи.
След Белия дом Банън се разделя и с Breitbart News.
Започва европейският му период.
Бившият съветник настъпва в Европа
Още през март тази година Банън прави обиколка в Европа, по време на която се среща с редица представители на деснопопулистките партии. На 10 март присъства на конгреса на Националния фронт на Льо Пен в Лил, където под аплодисментите на присъстващите се обяви за създаването на ултрадясно движение срещу естаблишмънта, банките и медиите. "Историята е на наша страна", заяви Банън.
В Цюрих изнесе лекция на тема „Глобалните последствия от въстанието на популистите”. Там се срещна и с представители на германската „Алтернатива за Германия“.
Като пример, който трябва да следва цяла Европа, Банън разглежда случилото се в Италия, където две десни и евроскептични партии като Пет звезди и Лига спечилиха най-много гласове на мартенските избори, съставиха правителство и днес управляват страната.
Сега, през юли, Банън за пореден път хвърли бомбата, като обяви пред The Daily Beast намерението си да основе „Движение“ и да обедини европейските деснопопулистки формации в похода към Европарламента.
Като свой основен противник Банън посочи Ангела Меркел, която според него направила Германия зависима от Русия чрез Северен поток – 2.
Кой се страхува от Стивън Банън?
Всички традиционни партии в Германия реагираха остро, а някои и направо панически на предизвикателството, което Банън отправя към ЕС, Брюксел, глобалния елит, Сорос, естаблишмънта, Меркел. Изключението е Алтернатива за Германия, която подкрепя идеите на Банън. Останалите реагираха на нож. От ГСДП обявиха, че „сега трябва да се борим” и че „нашите ценности са по-силни от омразата на г-н Банън”. От ХДС на Меркел - че трябва да има „съпротива срещу всяко недопустимо вмешателство и влияние върху изборите”. Защото „популизмът и национализмът ще доведат Европа до хаос”.
Най-крайно изказване направи бившата лидерка на Зелените Ренате Кюнаст, която предложи на Банън да бъде отказана работна виза за ЕС!
Всички отрицатели обаче са изправени пред една голяма трудност – как да забранят на Банън нещо, което беше разрешено за Сорос.
Във Великобритания остро реагираха срещу появата му и лейбъристите на Корбин, които подеха цяла кампания анти-Банън. Банън и Корбин могат да намерят общи тема срещу банките, либерализма, диктата на ЕС, но между тях има и сериозни конфликтни точки.
Засега съмишленик на Банън по някои въпроси е бившият външен министър Борис Джонсън, с когото той се срещна при посещението си в Лондон.
Вече е ясно чии са най-големите опасения, че вълната, започнала с Брекзит и Тръмп, продължила с пробива на редица антисистемни партии и с победата на две от тях в Италия, ще залее цяла Европа през следващата година.
На целия глобалистки елит, който доскоро вярваше, че няма алтернатива.
Банън е на мушката и на естаблишмънт медиите, които го определят като расист и ксенофоб.
На неправителствения сектор, който работи за налагане на мултикултурализма и либералните ценности.
На левите, които винаги са били интернационалисти.
Проектът на Банън ще се развива тепърва, фронтът срещу него вероятно ще нараства, налице са и първите скептични гласове, в които има повече реализъм, отколкото етикети.
Преди няколко дни The Guardian писа, че „ако Стив Банън не съществуваше, медиите щяха да го измислят. И те до голяма степен го направиха. Американските го превърнаха в Распутин на Доналд Тръмп, единственият, който е допринесъл за шоковата му победа на изборите на 45-и президент на САЩ“. Според изданието обаче той не е нито Распутин, нито някакво политическо чудо, а притежава умението да се продава като успешен предприемач и на инвеститорите, и на журналистите.
Основание за скептицизъм са разликите, които съществуват между изградената вече идеология на Банън и различните национални партии, които се спрягат за негови клиенти и партньори. Дори между него и Орбан има съществено разминаване. Това, което в момента свързва Банън и Тръмп е острото и категорично отношение към Китай. Докато Орбан разглежда китайците като партньори, не като врагове.
Последният реверанс, който Банън направи към Тръмп, бе похвалата за срещата му с руския президент Владимир Путин.
Колко пари ще превлече от инвеститорите Банън с цел да промени Европейския съюз в желаната от него посока, засега не е ясно.
Но е ясно, че митът около Банън вече го превръща в част от предизборната картина.
Къде е България в предстоящата битка?
И докато в цяла Европа говорят за проекта „Движение“, докато партии от целия спектър излизат със становища и коментари, в България цари мълчание.
Кой ще е политическият проект, който ще се ползва от съветите и парите на американския предприемач и политически наставник?
„Воля“, която през март се присъедини към Движението на Европа на нациите и свободите? Или някой от патриотичните формации, които Марешки през юли яростно атакува? Може пък да я някоя нова политическа звезда...
Вероятно кандидатите са много. Засега – неофициално.
|