ВДИШАЙТЕ – и Бог ще ви допусне до себе си,
ЗАДРЪЖТЕ дишането – и Бог ще остане с вас.
ИЗДИШАЙТЕ – и вие ще пуснете Бог в себе си,
ЗАДРЪЖТЕ дишането – и вие ще се слеете с Бог
Кришнамачаря

От мига на своето раждане до последния си дъх човек трябва да се справя с две неща: дишането и земното притегляне. Без първото животът е невъзможен, а без второто – непълноценен.
Още преди хиляди години древните лечители са знаели – дишането ни помага да опознаем себе си по-добре, да възстановим енергийните запаси на организма си, да създадем равновесието, което ни е нужно за пълноценен живот.
Свикнали сме да мислим, че кислородът, без който не можем, има само положителна роля за организма ни, а издишваният въглероден двуокис е отпадъчен продукт, който е ненужен и носи само вреда. Истината е, че не можем нито без едното, нито без другото, както и това, че излишъкът на което и да е от тях също води до опасности за здравето.

КОВАРНИЯТ КИСЛОРОД
Човек може да преживее без храна 40 дни, без вода 5 дни, без кислород само няколко минути. Дължейки живота си на кислорода обаче, ние не се замисляме, че той е една от най-силните отрови на планетата и също като Двуликия Янус, от една страна притежава токсични свойства, а от друга страна е изиграл колосално важна роля в процеса на еволюцията на живата природа.

Науката нарича това ПАРАДОКС НА КИСЛОРОДА.
От 140 литра кислород, който средно вдишваме от въздуха за едно денонощие, почти всичкият отива за набавяне на енергия. Почти – но не всичкият. Около 1% се губи за производство на... отрова. По време на полезната дейност на кислорода се образуват и опасни вещества, така наречените „активни форми на кислорода” – свободни радикали, които са рисков фактор за възникването на сърдечносъдови, белодробни и ракови заболявания, нарушаване на обмяната на веществата. Но защо изобщо й е нужно на природата да произвежда тази отрова? Учените са открили отговора на този въпрос – свободните радикали, образувани от външната страна на клетката имат защитна функция и унищожават бактериите, попаднали в кръвта. Част от тях обаче се образуват в самите „енергийни станции” на клетките – митохондриите, като повреждат тяхното ДНК.

В първобитните популации човекът е бил подложен на мощно физическо натоварване в пряко противоборство с природата и не е бил защитен от нищо, освен от естествените сили на организма, обезпечаващи готовност за отбрана, агресия, бягство от опасността. За тази цел по еволюционен път е била отработена хипервентилация, която носи изначално адаптивен характер, „стартова” реакция в отговор на стреса, като при здравия човек се прекратява след края на стресовата ситуация. При продължително психоемоционално напрежение обаче се нарушава регулацията на дишане и хипервентилационният модел може да се закрепи, поставяйки началото на хронична неврогенна хипервентилация. Прекомерно интензивното дишане в такива случаи става характерна особеност на пациента и води до нарушения на хомеостазата – закономерна причина за психосоматични заболявания. И независимо, че хипервентилационният синдром е бил открит още през 1871 г. от американския хирург Якоб Мендес да Коста, голяма част от медиците не обръщат внимание на опасността от дълбоко външно дишане, напротив - често такова дишане се смята дори за полезно и бива препоръчвано.

Ние правим 1000 вдишвания в час, 24 000 в денонощие, 9 000 000 на година. Съвсем опростено можем да си представим нашия организъм като огън – в него изгарят хранителните вещества вследствие на реакция на окисляване. Колкото по-бързо и повече кислород постъпва в организма, толкова по-бързо този огън ще изгори. Следователно можем да свържем дишането с продължителността на живота. – колкото по-бавно и спокойно дишаме, толкова по-дълго живеем. Сравнете: кучето прави около 40 вдишвания в минута, човек – 17, а костенурката – 1-3 в зависимост от вида. Кучето живее средно 20 години, човек – 70, а костенурката – почти 500.
Не сте ли се замисляли, че ако наличието на повече кислород във въздуха е толкова важно за здравето ни, то в планинските райони, където жителите дишат разреден въздух, не би имало толкова много дълголетници? Всъщност, във въздуха се съдържа 21% О2 и намаляването му до 15% или увеличаването му до 80% не оказва почти никакво влияние на нашия организъм.

ЛЕЧЕБНИЯТ ВЪГЛЕРОДЕН ДВУОКИС
В началото на миналия век руският физиолог Бранислав Вериго е показал изключително важната роля на въглеродния двуокис в процесите на пренасяне на кислорода в кръвта.

Именно въглеродният двуокис възпрепятства образуването на активни съединения на кислорода и защитава клетките от разрушаване, а неговият дефицит води до различни заболявания – дихателни, ендокринни, на сърдечносъдовата система, на костно-мускулния апарат, нарушаване на обмяната на веществата и енергийните реакции.

ТОЙ Е ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТ И РЕГЕНЕРАТОР (СУРОВИНА) НА ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ОРГАНИЗМА, А КИСЛОРОДЪТ Е ЕНЕРГЕТИК.

Въглеродният двуокис не може да бъде получен отвън, тъй като съдържанието му в атмосферата е твърде малко (0,03%). Животните и човекът го получават при разграждане на храната с помощта на кислорода и при изменение на съдържанието му само с 0,1% нашият организъм веднага се стреми да върне нивото му в норма. В алвеолните мехурчета на здравия човек нивото на СО2 трябва да бъде постоянно – 6-6,5%, а в кръвта 7-7,5% и в изследванията на кръвта единствено този показател отличава ярко болния човек от здравия.

Понижаването на нивото на СО2 в организма до 4% е фатално.

Той е десетки пъти по-важен от О2.



Най-неприятното е, че ние имаме рецептори, които реагират с огромна чувствителност и даващи сигнал „Тревога!’” при липсата на кислород, но абсолютно отсъстват рецептори, които да реагират на пониженото съдържание в организма на въглероден двуокис. И с никакви лекарства или хранителни добавки, с никаква физиотерапия и процедури не е възможно да се влияе на този показател. Съдържанието на СО2 в организма може да се регулира единствено с тренировка на дишането. Това може да се прави от човек във всяка възраст.

Кислородът е вреден, а въглеродният двуокис полезен?
Никога не ходете в парка или планината! Ще се отровите!
Застанете зад ауспуха на някой дизелов овтомобил и... ДИШАЙТЕ!
От следващия ден блогът Ви ще е пуст.

глупости, дишайте само С0 2 да видим тогава като е по важен за организма.

Прочетете пак и ще видим.
Написано е , че СО2 не можем да получим с дишането, а той се получава като въглена киселина - Н2О + СО2 . СО2 е резултат от цикъла на Кребс и се отделя от клетката в междуклетъчното пространство, в което РН е кисело нормално.
Разбирате ли от такива подробности или не?

Или сте млади и здрави, и не ви й трябва.
А коментари няма ,защото обикновено са цинични и обидни и ги изтривам.
Ако може да стане някакъв спор по същество , моля .

СО 2 е необходим на организма само за да се свързва с амоняка отделян при метаболизма, получава се урея .Така организма се чисти от амоняка, отделя уреята с потта. Но СО2 не е необходим за метаболизма, затова ако се диша само СО2 човек умира, и затова кислорода е по важен за организма а не както пишете вие.

В цикъла на Кребс при много реакции се отделя СО2 и Н2О, и отива в междуклетъчното пространство . То нормално е кисело от въглената киселина. Тук трябва да има много Н йони, които се свързват с хемоглобина и се вкарва О2 в клетката. Ако няма достатъчно въглена к-на и Н йони, то хемоглобинът си отнася обратно със себе си О2 и си плува с него в кръвта. Така се получава хипоксия от намаленото количество СО2. Това е законът на Вериго - Бор. Става дума за СО2 в междуклетъчното пространство, а не да го вдишваме.
Трябва да дишаме по метода на Бутейко, който е излекувал принц Чарлз така, а не с О2.
Аминогрупите , от разграждането на аминокиселините се свързват с Н атоми до урея. Пак се изразходват Н атоми и така се алкализираме при ядене на месо,, а не се подкисляваме , както пишат обичайно.

Леле, лелеееее, какви блогове, какви работи!! Случайно попаднах тук в този блог, защото дишането, кислородът и двуокисът са от изключително голям интерес за мен и какво да видя? Блогове, мнения, а Вие пишете по 100 пъти на ден!! Каква продуктивност, какво време имате, Браво!!
Явно ще стана Ваш фен, но за жалост нямам времето да седя толкова много пред нета като Вас и да следя всичко.
И така мнението ми по темата:
Изключително интересна за мен и точна. Абсолютно съм съгласен, че без необходимите нива на въглероден двуокис, кислородът си остава в кръвотока и не може да се отдели от хемоглобина, а това води до парадокса да има кислород в кръвта, а клетката да страда. Никъде не се казва да се вдишва въглероден двуокис и т.н., жалко, че в коментарите не е оценено и разбрано правилно това което пишете. Темата е много важна, а за жалост дори и на професионално ниво не виждам задълбочено разбиране и съвети от медицината по този въпрос.
Високото кръвно налягане се лекува с лекарства които да свиват съдовете, а не се търси генезиса за свиването на съдовете - това е недостатъчното количество на въглероден двуокис вследствие от неправиното дишане и липсата на кислород в клетката.
Приятен ден!
Желая Ви здраве!

Медиицината и фармацията са доходен бизнес. Ако се лекувахме с дишане евреите ще трябваше да работят. Аз се занимавам за лична изгода / здравословна / с тия теми и ги свеждам до вашето внимание. Все някой ще прочете. Нали и аз така се излекувах. Все пак веднъж живея в това тяло и трябва да е здраво.